Детство мое, далечно и омайно

Автор: pepelqshka13
Дата: 19.11.2022 @ 15:45:10
Раздел: Други ...


Детство мое, облечено в рокличка басмена, в косата вързана бяла панделка...И аз засмяна и с боси крачета играя с другите деца в топлия прах, който ни галеше крачетата. Нямаше магазини, нито лакомства безброй...
Единственото лакомство ни беше захарната тръстика и ние, децата наредили се на редичка през целия път, вървяхме, всяко захапало с острите си зъбки, захарния прът от тръстиката и изсмуквахме сладкия сок. В нашата махала си имахме още лакомства в две къщи. Един дядо правеше боза и ние си купувахме и в една голяма земна паница си дробехме попара с бозата... А дядо Младен правеше захарни петлета, шарени захарни пръчици и цариградско на клечка. Ех, че бяха вкусни... А какви игри играехме само. В улицата ни към реката си правехме колиби в дивия орех, чертаехме си дама и с една керемидка хвърляхме и подскачахме на един крак. Къпехме се в реката, правехме си замъци в пясъка и скачахме от полегналата върба във водата. Играехме и на театър, измисляхме разни сценки, бродирахме с цветни конци различни видове бодове: пред игла, зад игла, синджир бод, възлен бод, рибена кост и други... Плетяхме, играехме на жмичка, на замръзванка, на стой... млък... жум... А после седнали на меката трева пред нас, под ореха ни играехме на: - Ооо, земното кълбо...Хвърчи, хвърчи... Капитане, потъваш ли... )Отваряй кралю, порти, отваряй... Пускам, пускам кърпа... Около селото... и още много други... А понякога играехме на партизани и фашисти. Ние, момичетата бяхме повече и бяхме партизани, а момчетата-фашисти. Биехме се с пушки от царевични стъбла и побеждавахме момчетата. После се строявахме, знаменосецът ни вееше знаме от дълъг прът див орех, ние нарамвахме пушките, марширувахме и пеехме: - "Партизан за бой се стяга, мята пушка на рамо..." А вечер изнасяхме програма на хората, насядали на пейката и на столчета... Най-обичах да седна на тревата и да си сложа главата в скута на баба ми Гена, слушах ги какво си говореха, а аз гледах небето, звездите и луната и бях неземно щастлива, все едно бях в друг свят... Есента, когато се береше царевицата, всяка вечер имаше седянка пред някой двор и цялата махала се събираше и с приказки и смях белеха царевицата. А ние децата помагахме, а после лудувахме и скачахме в шушляка/обелките на царевицата/ или правехме кукли и сплитахме свилата на кулените на две плитки. Нямахме още ток и имахме две дълги куки, закачени на куките на тавана и на тях закачахме газените лампи, това ни беше осветлението. И на него, жените шиеха, плетяха, тъчаха... Много се катерехме по ореха ни и се премятахме от клон на клон, а накрая се спускахме на брезента. Всичко това мое детство беше хубаво. Бях на 11 години, когато на 12 април в неделя се случи втората трагедия в семейството ми и за малко щях да изгубя и майка си... От този момент, аз започнах да бягам от децата и от игрите, моето детство изведнъж приключи. И тогава, там сама в пансиона, без близките си аз си намерих приятели и това бяха книгите, моите любими книги. Много обичах приказките, които баба ми Стояна и баба ми Гена ми разказваха... Баба ми Гена ми разказваше, а аз се радвах, защото приказките винаги имаха щастлив край и накрая тя ми казваше: - И три дена, яли, пили и се веселили. Една глава лук и приказката е до тук!!!

Този текст идва от ХуЛите
http://hulite.net

URL на тази публикация е:
http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=200390