ХуЛите - Есенна тръпка

Облак в зората като охлюв пълзи
и тъгата по топлото рони,
есента от баирите слиза и
свлича от лято власт и пагони.

Със стихнали вопли смирено шепти
грапав горун в уста на жарава.
В казана първакът ли люто гълчи
или в залез фитила догаря?

Разпръснато стадо от вакли овце
е небето с мъглата от дрипи,
на вретено времето с хурка преде
върволицата пъстра на дните.

Хризантеми кокетно кимат с глава
със прическа от вятърна фиба
и кове капчукът с дъждовна тесла
на ноември календара нащърбен.

Като скулптор съдбата вае ликът,
на живота ескизи чертае
и напомня тихо във тебе мигът -
преходно всичко на тази земя е.