ХуЛите - За интуицията и палачинките

Понеделник сутрин:
- Днес ще направим и това, и онова, и третото, и петото…

Служебен имейл:
- Здравейти,…

Интуицията:
- Нито един хубав ден не е започнал със “Здравейти…”. Днес прав? само най-необходимото, не предобряй нещата!

Здравият разум и хилядите пъти, когато съм наричана черногледа, в хор:
- Бегай от тука, бе! Мейлът даже не е за теб.

Интуицията:
- Ти си знаеш…

Дъщеря ми:
- Искам палачинки.

Първосигнална мисъл:
- Аре стига палачинки, да яде друго!

Перфектната майка (wannabe):
- К’во, няма да направиш на детето палачинки, верно ли?!

Срамът:
- Нищо няма да ти стане да врътнеш за половин час едни палачинки.

Дебеланата, глътнала иначе слабата жена, която съм:
- А що да не са кето палачинки? Така поне замалко няма да си гладна и дебела, а само дебела.

Интуицията:
- Ти си знаеш…

Здравият разум и хилядите пъти, когато съм чувала, че трябва да спра да се подценявам:
- Абе, всички правят кето палачинки, що ти да не можеш?! Аре стегни се!

Интуицията:
- Ти си знаееееш…

Кокосовото, бадемовото и всички други брашна на цената на “б?лото”:
- Днес не щем да сме палачинки!

Инатът:
- Никой не ви пита!

Кофата за боклук:
- Аре спри да ме тъпчеш с тия шитни!

Отчаянието:
- Поне ти недей, моля те, поне ти не ме напрегай!

Перфектната майка (wannabe):
- Хайде сега да спрем с експериментите и да направим на детето едни истински палачинки, че се превива от глад!

Портмонето:
- Сигурна ли си, че искаш да преебеш още три яйца, половинка мляко и цяла супена лъжица олио???

Перфектната майка (wannabe):
- Ти да мълчиш! От щастието на детето ли ще икономисваме?!

Интуицията:
- Ти си знаеш…

Тиганът, огорчен от оскверняването, причинено му от експерименталните шитове:
- Аз днес палачинки няма да правя, не разбра ли?!

Тънката линия между мобилизацията и истерията:
- Дръж се! Дръж се!

Резултатът:
- Пет палачинки за час, с преразход на материал за 40, все пак е по-добре от нищо.

Всички в хор:
- Май трябваше да послушаме Интуицията…

Интуицията:
- Здравейти!