ХуЛите - Победен пир, платен с горчилка, болка и обиди

Разпъваме любимия като Христос!
Не спираме, когато ни помоли!
От упор стреляме въпрос подир въпрос,
не чуваме дори какво говори...

Най-лесно ни е да посочим него с пръст
и да го изпратим към Голгота...
Да приковем "виновния" на жертвен кръст -
любимият, най-близкият в живота!...

Засипваме го и със сто вини
и вместо с гвоздеи, ковем със думи...
Безгрешни ли са другите мъже, жени?
Прекрасно ли е всичко помежду им?

Защо ли търсим най-язвителни слова,
как по-болезнено да го ужилим?
Не можем ли да продължим така:
"Не ме разбра!... Да го обсъдим, мили!..."

Щастливи ли ще бъдем, ако най-подир
безсилен, слаб и унижен го видим?
Не е ли туй след чумата победен пир,
платен с горчилка, болка и обиди?...