Есента

Автор: Virginia
Дата: 05.10.2022 @ 10:18:13
Раздел: Поезия


Не, не мога да забравя есента.
С очертания на птица,
Разперила хладни криле
Над ореха,
Над покрива му златен.

Излиташе след дъха на облаците.
Целуваше небесната коприна.
Ключето и открехваше воала
На въздушното поле….

Видях я да плаче безутешно
В сянката на рижата му шапка.
Сълзите й събличаха бъдещия плод…

Нежна беше като плазма.
Пулсираше страстно.
Сърцето на ореха
Щеше да се пръсне…

Съблазнителна беше
И порочна!!!

© Венеция Павлова Маркова

Този текст идва от ХуЛите
http://hulite.net

URL на тази публикация е:
http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=200100