ХуЛите - И грейна в миг ликът ми нелустросан

Във огледалото ми няма никой!
Бе как така, нали съм тука?!
От изненада само що не викнах.
Ядосан по стъклото чуках....

Изплезих му се - то не реагира.
Направих му муцуна страшна,
но от гримаси нищо не разбира.
Отсреща - никой!... Ще се шашна!...

"Защо лика ми скриваш? Кво ти става?
И как така ще се изгубя?"
Оттатък - нито мърда, нито шава!
Ума ли почнах да си губя?...

Помислих си да взема да го фрасна -
лицето ми защо ще скрива?
Идея друга, още по-прекрасна,
започна път да си пробива...

Такъв съм, като някой ме ядоса -
веднага себе си намирам!
Наплюх го здраво и го цапардосах -
поне да се легитимирам...

И грейна в миг ликът ми нелустросан!
Откритие направих днеска:
Оплюваш оня, който те ядоса
и цялата ти същност блесва!...