ХуЛите - Пешак в полето

... вятър тръска на полето свлечения сеновал,
с джемпърче, назаем взето, тръгва есента на бал,
паяк мрежичка плете си из обраните лози,
в листопади на завеси хрупат ива две кози,
мокро, хлъзгаво, студено, утрото за миг поспре,
а мъглата на вретено врътка вълна за сетре,
ледни, тежки плочи мрамор
тръшкат първите слани,

и от дъжд на вятър само припече край теб ситнѝ,
нейде късо псе те лавне, остри поглед срещу теб,
и се влачат дните – бавни, на кълба от тръни в степ,
идат бури, вият хали, зимата дере перде –
пустош – кой да те погали, пък и хляб да ти даде,
със сюртука ми развлечен ще ме вземеш ли и мен? –
е, какво пък – тръгвам вече,
все ще стигнем някой ден...