ХуЛите - Илинден

... а Варна ме посрещна с дъжд и студ,
нима след теб и лятото офейка? –
седя си – леко трезвен, сам и луд,
на своята сиротна Седма пейка,
усещам – в есенните пустоти! –
мелтемът почва тежко да боботи,
морето въ̀лна на дарак върти –
трещи на сеизмични обороти,
в тръстиките накрая на града
се вкопчиха последните нудисти,
и спряха вече тройната езда
бакшишите по уличните писти,
със тиквени и бира „Туборг” – кен,
почерпих и ченгетата от „Сигма”,
и врътна се луната върху мен –
изкуствена и тънка като мигла,
светкавица небето обгори! –
Илинденът търкаля празни бъчви,
и старите сархоши призори
метат с метлата варненските кръчми,
забивам аз под пейката пети –
тя ми остана – спомен, стих и къща...

Илинден е! – животът се върти
и Времето във мен се преобръща.