ХуЛите - Отливът

Как бавно си тръгва морето
когато настане тъма
и влачи се там накъдето
да скрие горяща вина,

че дръзко обгърна скалите
със пяна и шумни вълни.
Но трябва да скрие следите,
че всъщност го силно боли.

Боли го, че грубо се втурна
без даже да мисли за тях.
Но тази му искреност бурна
е всъщност Върховният грях.