ХуЛите - Проглас за пребъдването

...И когато се изпълниха времената,
небесните души възжелаха да се върнат.
Те копнееха за земни тела
и горяха от желание да свършат делата,
що Господ им бе отредил.
Те слизаха чрез Светлината
в светлото сърце на заченатите,
някъде към 40-тия ден.
И имаха време да премислят.
Те още помнеха,
но спомените неумолимо потъваха,
изплъзваха се и се заключваха в сърцето.
И когато обърнеха духовен взор нагоре,
подкрепяше ги същата Светлина
и насърчаваше да порастнат по плът и дух.
И когато се родиха,
радостен вик се изтръгваше от тях,
че са вече телесни
и скръбен плач, че миналото им изчезва.
Тъй до 4-тата година Светлината ги кърмеше
и подреждаше премъдрите Божи повели.
Колцина ги следваха? Колцина пребъдваха
в онова, отредено им да сторят?
Блажени ония, що разбраха защо са дошли.
И ако тези мъченици да изгоряха,
Господ пазеше техни копия в небесата.
И на злите също пазеше,
да дойдат, когато е отредено.
Пребъдвайте в Светлината,
скъпи люде на доброто!
Вършете добро!
Пръскайте Светлината Божия!
Амин