ХуЛите - Надежда втора употреба

Животът порасна в неочакваните ми ръце,
а аз все още се катеря
по всички осемхилядници в сърцето си,
с всевъзможни демони околовръст
и с надежди втора употреба.

Бръчките на залеза заплетох
в изнурени плитки тишина
и дочаках да запеят вятърни цветя
в костеливите юмруци на бурите.

С дързостта на еделвайс
ти обител ми стана
и ме обикна въпреки
висящите градини на духа.

Небето се спотайва в теб и чака
надеждата да изроптае, че няма път,
няма видело за двама,
които все се чакат
и не пристигат никога един при друг.

Животът всъщност е толкова безкрайна евтаназия,
че ми се умира на мига.