ХуЛите - Любовна теорема

Покапва есента на хълма,
за първи път в деня се диша.
Нощта отказва да си тръгне –
но сантиментът е излишен.

Не питам глупави въпроси,
които отговор не раждат.
От листопада си изпросих
куп дрипи, самота и сажди.

Реката кожата си свлича
и златни люспи разпилява.
Дали разбра, че те обичам,
когато тръгна неотдавна?

Смирението ме превзема –
но ти едва ли ще го видиш.
Решил си сложна теорема –
как неусетно да си идеш.

Търкулват кестенчета в мрака
дрънчат в продраните улуци.
Копняла съм да ме очакваш.
Но то едва ли ще се случи.