ХуЛите - Птича сенчица

Подари ми очите на дракона –
догорял със главните на залеза.
Ще изтлее в безкрайно очакване,
любовта ми – сълзица опалена.

И не тръгвай, преди да съм стегнала
на тревите ширита край къщата.
Как на кръст ме разпъват съмнения,
не отрониш ли намек за връщане.

Не забравяй какво сме говорили –
във печалния миг на сбогуване.
Бог раздал е земята на хората,
а небето – оставил за лудите.

И несвестни са моите ангели –
приютени в дома лунатици.
Ако някой прекърши крилата ми,
ме помни като сянка на птица.