Спомен за Живот

Автор: Albatros
Дата: 08.06.2022 @ 11:43:24
Раздел: Избрано поезия


... понявга се облягам на перваза и гледам през саксиите с цветя
как, сякаш че през прохода Маказа, животът ми надейде отлетя,
и – сигурен съм, няма да се върне, защото е единствен и красив,
тъй стихва подир мълнията гърмел, скимуца струна скъсана по гриф,
търкулнаха се нейде синовете след хляба си – по чуждите земи,
любимата ми други предпочете, дори не знам с кого се задоми,

изчезнаха девойчиците светли, аверите! – с които винце пих,
и аз навървих доста километри от хекзаметри в своя дълъг стих,
и – колчем в огледало се погледна, самин си пожелавам лека нощ,
трапезата ми може да е бедна, но спя като детенце в звезден кош,
ще ви призная, с риск да стана смешен под хукналия нейде небосвод,
това, което дишах, просто беше един красив – и само мой Живот.

Този текст идва от ХуЛите
http://hulite.net

URL на тази публикация е:
http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=199520