ХуЛите - Ти, моята Бендида

... додето разбера, че си сестра на вятъра – и някъде замина,
и твоят брат през старата гора като че ли засвири с окарина,
над мен внезапна сойка изпищя, избуха бухал в тъмното усое,
повехнаха дъбравите с цветя от слънцето след теб, момиче мое,
такъв бездънен ден се очерта, и черна нощ подире му последва,

че сигурно бе краят на света! – и легна върху мене пустош ледна,
и щурах се в шубраците – щурак, такъв дойдох и тъй ще си отида,
вих под луната с вой на единак и върху камък сякох те – Бендида,
със копие и лък, с колчан стрели, и все така – за мен, неуловима! –
вървя след теб – и нищо, че боли! – живея от това, че теб те има.