Чичкото от парковата пейка

Автор: Albatros
Дата: 21.04.2022 @ 11:08:31
Раздел: Избрано поезия


... аз доживях до възрастта, в която вече мога всичко –
додето вестника чета, да дремна в парка – смешен чичко,
из пролетната светлина да тръгна, турил бяла ризка,
дете да милна – и Жена! – да гледам, без да си поискам,
по цял ден да ловя лефер, азмани погнал през ачика,
да пиша в своя стар тефтер каквото ми е на езика,

в зори на сбръчкания плаж да дишам дълги йодни пари,
за пенцийка натрупал стаж, да черпя градските клошари,
да си говоря, да мълча из тишините – златна делва! –
и върху своята бохча с врабците хляба си да делна,
молитвата си да чета, пред своя Господ паднал ничком,
аз доживях до възрастта, в която Бог прости ми всичко.

Този текст идва от ХуЛите
http://hulite.net

URL на тази публикация е:
http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=199286