Свободата, Санчо!
Автор: Albatros Дата: 21.01.2022 @ 08:06:39 Раздел: Избрано поезия
... от простичко изречените думи
за смисъла на този гаден свят
по-леки стават мъчните ми друми,
и аз със тях се будя по-богат.
Прекланям се пред Истината свята
и се гнуся! – пред всякоя Лъжа.
Доде съм жив, ще бродя по Земята
с надеждата – докрай да издържа.
Лукавства, злоби, глупави омрази
ме дебнат като примки в хищен лов.
Навярно мене Господ Бог ме пази? –
да си посрещам изгрева с Любов.
Нали еднакво слънцето за всички
пече ни хляб – и риба за обяд?
Не ги разбирам хората добрички,
които робски цял живот мълчат.
Молебени във срутен храм не служа.
И запомнѝ от мене – Дон Кихот! –
Страхът, че сме дошли за миг, е ужас.
А Свободата, Санчо, е живот!
|
|