Самотникът

Автор: DreamWalker
Дата: 14.01.2022 @ 15:19:27
Раздел: Поезия


Самотникът...
има дом, топла супа,
телевизор, цигари.
И рояци от спомени
за приятели стари
и за нещо красиво
но също горчиво
и много далечно -
една нещастна любов
в паметта му е вечно.

На дивана излегнат
в свойта влажна
панелна килия
пише някакви стихове
върху лист омазнена
амбалажна хартия.
Търпеливо очаква
поетичната муза
в дома да нахлуе...
Макар и да знае,
че тази поема
никой никога
няма да чуе.

Много пъти е ставал,
много пъти пропадал.
През какво ли е минал?
Как ли е страдал?
Гледа с поглед блуждаещ...
Нещо ще каже,
нещо ще скрие...
За да узнаеш
трябва много ракия
с него да пиеш...

Самотника...
го погребаха вчера.
Бяха двама на гроба -
Гено ключарят - съсед
от отсрещния блок
и от близката кръчма
един плешив мушморок.
Прибра го земята
в свойта черна утроба.
Нейде там, надалече,
в сто и осми парцел
в непосредствена близост
до ръждясал варел.
Беше тука,
но няма го вече.
Бог го дал, Бог го взел...

Този текст идва от ХуЛите
http://hulite.net

URL на тази публикация е:
http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=198748