ХуЛите - Блажени, в споделена тишина

И ако някога се преродя,
знам - първо тебе ще потърся,
и ще пребродя цялата земя,
дъхът ми докато не свърши.

Ще те намеря. "Как до днес живя
със болките от стари рани?"
"И аз не знам, но някак оцелях.
Но в миналото да остане!"

И на гръдта ми ще склониш глава,
на славей трелите ще чуваш,
съзнала, че реалност е това
и двама сме, а не сънуваш!

За мен ще си и хляб и светлина
и път към дверите на Рая.
Блажени, в споделена тишина,
пак заедно ще бъдем, зная!