ХуЛите - Анатомия на самотата

ЩЕ
Ще се рея сред звездните нощи
на безкрайните ловни полета

Ще нося тъмносинята си одежда
и под езика със медна монета

Ще вали дъжд нежно теменужен
бисерни перли - черни зеници

И ще рисувам в Отвесното Време
Хоризонт изтънял от надежда
---
С кремък в Пещера звяр ще дера
ще бъда строг най безпощаден

Щрих с кръв от морска костенурка
и опашката на падаща звезда

Ще са знак за милостиня и прошка
На израснал в дъното на болка