Бях отлив а тя луна на разсъмаане

Автор: lirik1
Дата: 04.01.2022 @ 14:01:25
Раздел: Поезия


И наоколо счупени ребра на скелети от думи
нанизани в простира на света
сенките се криеха зад силует
на невидима жена
загърната
с воала на тъмносинята мъгла.

Мачтите обрасли в раковини свиреха
с уста и с пръсти
"Одата на радостта".
В нелепо
и фалшиво скерцо
амфори
танцуваха със статуи.
Съдба!
---
Там бях. Видях Луната на Онегин и Татяна.
Любовна среща в гънките на старостта.
С прозрачност ме заливаше, простете,
аз не пиех светлина.
Пиех своето дайкири от минало неразредено!

Просто бях един отлив, а тя - луна на разсъмване.

Този текст идва от ХуЛите
http://hulite.net

URL на тази публикация е:
http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=198704