ХуЛите - Обсидиан

От вулканично ли стъкло
душата ми е Бог изваял?
Разбрала съм какво е зло
и равнодушие на паяк.

Щом в изумрудения здрач
прелее слънчевата лава,
аз мога всичко да простя.
Но няма как да го забравя.

При мене ако си дошъл
и носиш жило и отрова –
отивай си, не искам злъч.
Животът ми е зов за обич.

И кътам само светлина
която бих ти подарила –
от нея пътят ти облян
далеко да те води, мили.