ХуЛите - Коледа 2089

Помня го добре Дълбошкото пристанище. На 22 декември 2089 година на космодрума до пристанището приземих фотонния си лайнер, за да заредя неутронно гориво от Дълбошкия адронен колайдер. Докато зареждах, се появи стадо прасета. Казаха, че са коледни бежанци и ме молеха горещо да ги взема на стоп.
Аз им казах, че сега пътувам за Казанлък на културно събитие и ще отлетя към съзвездие Орион чак на 26 декември. Те дружно изплакаха : `Тогава ще бъде много късно!` Съжалих ги и успях да ги телепортирам. На късо разстояние, само до Турция, понеже на квантовия ми телепортатор му беше паднала батерията. Ама реших, че и там ще са в безопасност. В 2089 год. турците още не ядяха свинско.

***

В Дълбоки ме очакваше моят приятел Вальо Гинев. Бяхме се уговорили от доста време да дойде с мене в бъдещето, 2089 година. Основната идея беше да видим Казанлък като галактически център на културата ( Казанлък беше избран за такъв през 2085 година ). Kултурните празници бяха спонсорирани от фирмата SAMSUNG и се провеждаха под надслов `Samsung Galaxy – Kazanlak 2089` . Едно от централните събития се очакваше да бъде изложбата `GALAXY Retro-mobil 2089`. Бях предложил на Вальо да участва на изложбата със своя Мерцедес 4x4 S Executive 2021. Вальо с охота се съгласи. Каза ми: `И без това съм го карал само веднъж след като го купих през 2021. Направих едно бързо тегелче по скоростната отсечка Дълбоки – Оряховица и си го прибрах пак в гаража да годинясва барабар с другите ми неизползвани коли – джипа Toyota LandCruiser и спортното ми БМВ.`. Освен това му бях споменал, че на фона на скучните ретромодели `Apollo`, `Spaceshuttle` и `Союз` неговият ретро Мерцедес като нетипичен експонат може да изпъкне като една от сензациите на изложбата. Това го ентусиазира още повече да участва.
Вальо отключи гаража. Мерцедесът му си стоеше непокътнат от 2021 година насам и изглеждаше като току-що купен!
Тръгнахме за Казанлък по старовремска асфалтова магистрала. Малко преди преди Стара Загора се мярна огромна, полуизтрита и леко смачкана табела с надпис `Построено през 2020 от кабинета Борисов – 4`. След тоталното нашествие на авиолимузините ( някъде около 2030-2035 година ) наземните пътища опустяха. По целия път до Казанлък срещнахме само няколко архаични наземни возила. В бързината успях да разпозная Лада 2109, Москвич 407 и Булгар Рено. Ромски младежи си правеха гонка.
Докато минавахме покрай красивите Змеевски хълмове, мобилният ми изписука. Беше имейл от турската служба за граничен контрол върху телепортирани обекти ( явно беше във връзка с прасетата – коледни бежанци, които бях телепортирал в Турция ).
`Уведомяваме ви, че телепортирано от вас на 20/12/2089 год. прасе е задържано от нашите гранични служби заради установена фалшива самоличност. Прасето се представя с името ТОЙ. След приключване на съответните процедури ще го телепортираме обратно в изходния пункт – Дълбоки, България`.
Ха сега де? Виж каква беля ми дойде на главата! И то заради едно прасе, на което исках да помогна... И какво е това име ТОЙ? Коя е тази глупава свиня, която ще си кръсти детето на лично местоимение??
Споделих изненадата си с Вальо.
`Мисля, че всичко е ясно` каза той.

***

`Това прасе се представя за ТОЙ, с надеждата да не го закача никой. Защото ТОЙ е недосегаем. Най-недосегаемото същество в България. Не само сред животните, но и сред хората. Зорко го пазят – това служби за охрана, прокуратура, съд, министри – всички работят за него.`
`Чакай, за кое време точно говориш?`
`Как за кое, за моето настояще – 2022 год.` – каза Вальо.
`Хубаво, ама сега не сме в твоето настояще, а сме в 2089 година...`
`Прасето ТОЙ наскоро беше официално обявено за национално богатство. ` – каза Вальо. `Специално промениха закона заради него. За да го запазят за бъдните поколения, му имплантираха чип за автоматична регенерация на тъканите. Сега разбирам, че чипът работи. ТОЙ е на практика безсмъртен.`
`Ха сега де! Безсмъртно прасе на име ТОЙ?!?`
`Точно така` – каза Вальо. `Безсмъртно прасе на име ТОЙ. И страшно лакомо при това...`
`Абе ти ме шашна с тая история!`
`Всичко е вярно... за съжаление. Освен това парламентът прокара закон за клонирането на ТОЙ. Имаше известна съпротива и брожения, но законът мина успешно. Вече назначават негови клонинги на всички ключови постове в държавата!`
Вярвах на Вальо. Беше човек с остър аналитичен ум и висока чувствителност към обществените неправди. Често изливаше душата си във Фейсбук по повод на злободневни обществено-политически теми.
Аз не ги знаех тия работи. Бях загубил контакт с моето настояще. След като проиграх на покер 3 апартамента, вила и 2 декара лозе, жена ми ме напусна. Пропих се. Потърсих помощ при психиатър. Той ми препоръча временно да се откъсна от действителността. Сякаш Господ ми помогна тогава - точно по това време един приятел ме покани на гости във Флорида, Щатите. Приятелят ми имаше свои хора в НАСА. Точно тогава в НАСА тестваха бета версията на първата машина на времето. Записах се доброволец да участвам в експериментите им – един вид като начин за бягство от моята реалност. След успешната пускане в действие на Time machine v1.0 вече имах привилегията да пътувам във времето като вътрешен човек в екипа! На един аукцион през 2061 година си купих изгодно на старо фотонен космически кораб за превоз на товари. И така вече над 25 години се реех във времето и пространството. Изпълнявах главно карго полети по южната дъга на Млечния път. Често карах дълбоко замразени адрони за Женевския и Дълбошкия адронен колайдери. От земята товарех кожуси, ушанки и контейнери с кондензирана слънчева светлина за Плутон. Търсенето на тези артикули на Плутон започна през 2073 година, когато там се заселиха първите мигранти от Меркурий ( където жегата беше станала нетърпима ). Не че меркурианците толкова напираха точно за Плутон. Но само Плутон им издаде входни визи...
Тъй като често пътувах със скоростта на светлината, спрях да старея. Но от тази скорост получих и неприятен страничен ефект – частична, даже на момента пълна амнезия за хора, случки и събития от моето настояще. Лекарите ме предупреждаваха за това...
Канех Вальо да дойде в бъдещето. Като вътрешен човек имах правото да кача втори пътник да пътува заедно с мене. Но той остана в настоящето. Разбирах го, не му се сърдех. Семейството, любимият му котарак Леополд – палав по природа, но с нежна и лесно ранима душа. Освен това Вальо въртеше много успешен бизнес във фирмата си DAVID & Goliath.

***

Пристигнахме в Казанлък.
Градът беше празнично украсен в духа на старовремските коледни традиции.
Навсякъде звучаха традиционни коледни песни, както и евъргрийн хитове на Бийтълс, Чикаго, Азис и Веско Маринов.
Звучеше музика и на популярни галактически хевиметъл групи. Може и да съм малко предубеден към галактическия хевиметъл жанр, но техните изпълнения за пореден път ми напомниха боботене на бормашини, смесено със стържене на ъглошлайфове и вой на гладни хиени.
По главната улица имаше както старовремски сергии с традиционни български напитки и лакомства, така и сергии, предлагащи изобилие от прочути галактически специалитети, като например:
`Пресен ихтиозавър, уловен в Нептунския серно-азотен ледовит океан. Изпечен в съд от антиглина`
`Понички с ванадиев крем, карамелизиран в силно гравитационно поле`
Водка `FLIRT с марсианка`. От любопитство вдигнах една бутилка и прочетох етикета. Пишеше `Съвместно производство на винарска къща `Карнобат` и `Марсиански глобален концерн за дестилирани продукти``.
`Искате ли да опитате?` – услужливо попита андроидът, който продаваше на сергията. И без да ни чака да отговорим, ни наля по една чашка. `Не се притеснявайте, питието се продава и на вашата планета!`
Опитахме с Вальо от учтивост. Нищо не казахме. В погледа на Вальо се четеше: `Хубаво, че се продава на нашата планета, но кой ли ще го купи?`. Бях сигурен, че той успя да прочете същото в моя поглед.
Бързо се преместихме до традиционна българска сергия, за да си оправим вкуса с троянска сливова и царска туршия...
Около върха на най-високата сграда в Казанлък – 40 етажен небостъргач, имаше ярко холографско изображение на Млечния път, обградено с коледни елхички и надпис `Galaxy Christmas in Kazanlak – 2089.` Вертикално по цялата фасада на небостъргача гордо светеше надпис `DAVID & Goliath` .
`А, стига бе! Дали не сънувам?` каза Вальо `Сигурно имам халюцинации от тая помия, която ми дадоха да пия...`
`Вальо, абе то си е голям живот в бъдещето...`
Щях да кажа и още нещо в този смисъл, но в тоя момент в главата ми натрапчиво зазвучаха десетки забравени рефрени за светлото бъдеще. Явно беше дошъл познатият момент, когато изпитият алкохол отприщваше в главата ми обичайния порой от глупости...Даже като че ли този път дойде по-рано ( може би заради странната комбинация ‚троянска сливова – марсианска водка` ).
Затова си замълчах...
`Ще трябва да тръгвам обратно за 2022` каза той.
`Абе, чакай бе, де си се разбързал? Веднъж си дошъл в бъдещето. Виж колко е хубаво тук.`
‚Да, супер е. Но трябва утре да водя Леополд на психиатър. Изпаднал е в депресия от несподелена любов. Съседската котка и така нататък... Какво да го правиш?`
Изпратих го до Казанлъшкия терминал на `Time machine international`.
`Чао засега! А, обадих се на научнотехническия музей. Реших да им оставя Мерцедеса като експонат... Супер, всичко беше като чуден сън. Почвам да вярвам, че по Коледа наистина стават чудеса...`
Замълчах. Не му казах и за друго коледно чудо, което го очакваше в бъдеще - че точно на Коледа през 2022 година щяха да започнат масови безредици, наричани по-късно от историците `Шушу – бенд революция`. И че в резултат на това парламентът набързо щеше гласува с пълно единодушие протаканата от още от 1989 година Генерална Реформа. Реших да го оставя да се зарадва на това, когато му дойде времето...По естествен хронологичен път.
А аз какво? Обратно към Дълбоки, 2089, на фотонния лайнер и към Орион.
Стопирах един андроид-турист с авиолимузина под наем да ме хвърли до Дълбоки. Аз, галактическият стопаджия...

***

А, щях да забравя да кажа за прасето с фалшива самоличност, което телепортирах в Турция.
Разбрах после, че прасето си намерило добър адвокат, който му издействал политическо убежище в Турция по силата на Европейската конвенция за защита на правата на прасетата. Всъщност тази конвенция не била подписана от България. Отказът бил предизивикан от многохилядни протести срещу подписването на Конвенцията. Oсвен чисто народопсихологическите причини, протестиращите вярвали, че подписването на Конвенцията може да е прикрит опит за реставрация на модела ТОЙ.