ХуЛите - Русия и правилата на историята

Декември 2021 година. Руски войски са съсредоточени в Ростовска област и във въздуха витае въпросът дали те ще пресекат границата с Украйна. Причина това да се случи има, и не една. Украйна се въоръжава и иска да влезе в НАТО. Тя не желае да се федерализира и да предостави на руския език по-висок статут.
По думи на Путин, крайната цел е рускоезичните украински граждани да започнат да възприемат Русия като враг. Турция се кани да прокопае канал от Мраморно море към Черно, успореден на Босфора, към който ограниченията, наложени от Конференцията за режима на Черноморските проливи (Монтрьо 1936), да не се прилагат. Това означава в Черно море да има неограничен брой бойни кораби на НАТО и Русия да се окаже притисната в ъгъла. Нека разгледаме някои закономерности, на които се основават руската история и свързаната с нея география в светлината на последните събития.
В историята на Русия от 1917 година насам се забелязват два цикъла – комунистически, с начало в болшевишкия преврат от 7 ноември 1917 г., наричан Велика октомврийска социалистическа революция (ВОСР), и посткомунистически, започващ през 1985 година с управлението на Михаил Горбачов и продължаващ до наши дни. Можем да отбележим повтарянето на следните събития:
А) Разпадане на империята на няколко държави и вторично обединение на някои от тях, но с по-слаби връзки. През комунистическия цикъл това става вследствие на Брест-Литовския мирен договор, Гражданската война и Руско-полската война. Тогава Русия губи окончателно Финландия и Полша, временно (до 1940 година) Естония, Латвия и Литва, а през 1922 година е образуван Съветският Съюз (СССР). В него влизат не царски губернии, а съюзни републики; в състава на някои от тях фигурират автономни републики, автономни области и национални окръзи. След разпадането на Съветския съюз през 1991 година беше основана Общността на независимите държави, а между Русия и Беларус бе образувана «съюзна държава», но така или иначе, всичките бивши 15 съюзни републики в настоящия момент са независими.
Б) Агонизиращата империя е разтърсена от граждански войни. През първия цикъл за Русия това е периодът от 1918 до 1922 година. През втория това са локални конфликти по периферията на разпадналия се през 1991 година Съветски съюз – Приднестровието иска да се отдели от Молдова, Абхазия и Южна Осетия – от Грузия, Карабах – от Азербайджан, Чечня – от Руската федерация. През 90-те години тежка гражданска война изживява и Таджикистан.
В) Осъществяват се териториални промени. През комунистическия цикъл те касаят най-вече западната фасада на Съветския съюз:
След Руско-полската война (1919-1920) източната граница на Полша се премества с около стотина километра на изток. На 17 септември 1939 година съветската армия навлиза в Източна Полша и СССР си възвръща загубените територии. Това са сегашните Западна Украйна, Западна Беларус и територията на Литва, на която се намира столицата й Вилнюс (до 1939 година столица на Литва е Каунас). По ирония на съдбата през 1939 година Русия (в състава на СССР) се е борила за присъединяването на територия, където е най-силен украинският национализъм, противопоставящ се на руското влияние в Украйна.
През 1940 година Естония, Латвия и Литва са принудени да станат съветски републики. След войната границата на Естония се измества с десетина километра на запад и латвийският район на Абрене (за Русия – Пыталово) става руски. Процентът на руското население по тези относително малки територии е значителен.
След Втората световна война Полша получава западната част на Източна Прусия с Данциг (Гданск), а също така Силезия и част от Померания (дотогава принадлежали на Германия). Средната част на Източна Прусия става руски анклав (на Калининград, дотогава Кьонигсберг), а малката източна част е дадена на Литва. Там се намира главното пристанище на страната Клайпеда (бившият немски град Мемел). След Първата световна война тази дотогава немска територия е поставена под международна администрация. През 1923 година литовското население вдига въстание и присъединява територията към Литва. През 1939 година Германия си взема обратно територията, но само за няколко години.
През 1940 година Финландия губи територии вследствие на война с СССР. Съветският съюз се стреми да отдалечи границата от Ленинград (днес Санкт Петербург), да получи база на полуостров Ханко, който контролира достъпа до Финския залив, както и да придобие други фински територии. Искането за полуостров Ханко е неприемливо за Финландия и войната започва през есента на 1939 година. През 1941 година Финландия воюва отново срещу СССР (на страната на Германия). През 1944 година тя губи войната и след това воюва против Германия. Териториалните й загуби са окончателно фиксирани през 1945 година, когато тя остава без излаза си на Баренцово море, а Русия получава обща граница с Норвегия.
Задкарпатието става украинско след войната. Дотогава то е било част от Чехословакия (до 1939 година), после влиза в състава на Унгария. Днес там има унгарско малцинство.
През 1918 година Румъния окупира Бесарабия и Северна Буковина. През 1924 година части от Източна Украйна са дадени на Русия, а на левия бряг на Днестър е създадена Молдавската автономна република (МАР) в състава на Украйна. През 1940 година Румъния е принудена да върне Бесарабия и Северна Буковина на СССР. След войната Северна Буковина става украинската Черновицка област (в нея има молдавско малцинство), а южната част на Бесарабия, наричана Бу(д)жак, е включена в състава на нейната Одеска област. Останалата част на Бесарабия, заедно с част от МАР (приблизително съответстваща на Приднестровието, тясна ивица по левия бряг на Днестър), се превръщат в Молдавската съюзна република (след 1991 година – Молдова). Останалата част на МАР е присъединена към Украйна. Така бесарабските българи се оказват разделени между областта около град Тараклия в Молдова и тази около Болград в Украйна.
На 19 февруари 1954 година полуостров Крим (административно разделен на Кримска автономна република и град Севастопол) е предаден от Руската федерация на Украйна. Той стана отново де факто руски след референдума от 16 март 2014 година. През 2014 година започна и въоръженият конфликт в Донбас.
Промени е имало в статута и територията и на някои автономни републики. До 1931 година Абхазия е била съюзна, а след това е станала автономна република в състава на Грузия. След Втората световна война и до 1956 година Карелия, разширила се за сметка на Финландия, е била съюзна, а после автономна република в рамките на Руската федерация. Съветската Чечено-ингушка автономна република (ЧИАР) през посткомунизма се раздели на Чечня (или Ичкерия) и Ингушетия. Чеченци и ингуши са били масово депортирана в Казахстан през 1944 година, обвинени в сътрудничество с Вермахта по време на настъплението му към Кавказ през 1942 година. Пригородният район на ЧИАР, населен до войната най-вече с ингуши, е бил включен в Северна Осетия. През 1992 година ингушите се опитаха да си го върнат със сила, но в кратката война с осетинците претърпяха неуспех. Никита Хрушчов предал на ЧИАР някои казашки земи от Ставрополския край, които днес са част от Чечня.
От 1913 до 1921 година Тува е била руски протекторат, после станала независима държава, а през 1944 година доброволно влязла в състава на Русия като автономна република. Казахстан и Киргизстан са били с автономен статут в рамките на Руската федерация, преди да станат съюзни републики на СССР през 1936 година. Таджикистан е бил автономна република в Узбекистан до 1929 година. От 1923 до 1941 година е имало автономна република на руските немци в Поволжието.
Преди да продължим с териториалните промени, нека да споменем една относителна симетрия между западната фасада на бившия Съветски съюз и южната фасада на днешна Русия. Ще започнем от север, от Норвегия. Тя никога не е била част от Руската империя, затова ще разгледаме западната фасада от Финландия и на юг от нея. Поради същите съображения (Северна Корея, Китай и Монголия не са били части от Русия) южната руска фасада ще ни интересува само на запад от най-западната точка на руско-монголската граница, т.е. от началото на границата с Казахстан.
На Финландия ще съпоставим Казахстан. Границите с тези държави са сухоземни и относително дълги. На юг от Финландия е Финският залив, на него съответства Каспийско море (на запад от Казахстан). Това са морски граници.
По на юг по западната фасада следват четири относително по-малки държави – Естония, Латвия, Литва и Беларус – и руският анклав на Калининград. По южната фасада за техни аналози ще вземем Азербайджан, Грузия, Армения, Чечня и арменския анклав в Карабах. Веднага ще направим уговорките, че Чечня, разбира се, не е независима държава, но беше де факто независима от 1996 до 2000 година, а чеченците са над две трети от населението й. И че ако разглеждаме Карабах като аналог на Калининград, то е понеже присъствието на руски миротворци в него в известен смисъл го обвързва политически с Русия. Впрочем тази аналогия се подчертава от това, че думите «Карабах» («черна градина») и «Кьонигсберг» («кралска планина», немското название на града) се състоят от два корена, започващи с «к» и «б». В Кавказ има и други два анклава – на Нахичеван (азербайджански, без руско присъствие в него) и Адигея (автономна република в Руската федерация, обкръжена от територията на Краснодарския край).
Аналогия между двете групи държави има и в това, че Естония и Латвия са загубили територии в полза на Русия, а след кратката война от 2008 година Грузия загуби контрол над Южна Осетия и Абхазия, чиято независимост Русия призна. Думите «Абхазия» и «Абрене» (загубената латвийска територия) започват по еднакъв начин. От двете страни на руско-естонската граница живее малцинствената група сету (православни естонци). Православни са и осетинците, разпределени между Северна и Южна Осетия. Пък и «сет» се съдържа и в «сету», и в «осетин(ец)».
На Полша от западната фасада ще съпоставим Украйна от южната. Това са две относително големи славянски държави. Молдова ще разглеждаме като обща част на двете фасади. Тя няма обща граница с Русия, но Приднестровието граничи със зоната в Украйна със значителен процент на рускоезично население; в него са разквартирувани части на руската армия. Би било естествено да разглеждаме като част от двете фасади и Украйна, понеже тя се е разширила на запад за сметка на Полша и Унгария през комунистическия цикъл.
Нека да изтъкнем и един контраст между териториалните промени през двата цикъла. През комунизма големите териториални промени (т.е. с Полша и Финландия) касаят територии, където руснаците не са болшинство; те са значителен процент само в малките територии (в Калининград и по границите с Естония и Латвия). По южната фасада, обратно, руснаците са болшинство в случая на (Южна и Източна) Украйна, а относително малко в Карабах, Абхазия и Южна Осетия (където все пак негрузинското население е дружески настроено към Русия). Бесарабия и Северна Буковина са сравнително голяма територия, където рускоезичните не са болшинството от населението; те обаче са малко над половината в тясното Приднестровие.
Ако станат териториални промени с Казахстан (аналог на Финландия), то те ще са свързани с няколкото милиона руснаци, населяващи северната й част. В последно време се забелязват все повече случаи на неприязнено отношение към руснаците от страна на казахите на базата на различната им религиозна принадлежност. Това е съпроводено с усилване на влиянието на Турция сред мюсюлманските и сред тюркоезичните страни; Казахстан принадлежи и към едните, и към другите.
Между Финландия и Казахстан има и още една прилика. След Втората световна война и до 1956 година СССР взема под аренда от Финландия базата Порккала (на малък полуостров на брега на Финския залив). В Казахстан пък космодрумът Байконур може да се възприема като руски анклав, който Русия възнамерява в крайна сметка да върне окончателно, заменяйки го с космодрум на своя територия. «Байконур» значи «богата долина», «кала» пък означава «риба». Като вземем предвид, че във финския език няма звучни съгласни и че «п» е беззвучната съгласна, съответстваща на звучната «б», то ще се окаже, че пак имената на руските анклави имат по два корена, започващи със същите букви «б» и «к», но в обратен ред. Нека добавим към това наблюдение и един контраст. Както споменахме, Карелия от съюзна става на автономна република, а при Казахстан е точно обратното.
В настоящия политически контекст за България особено важни са две неща. Първо, да не допуснем да бъдем въвлечени във война с Русия. И второ, да съумеем да поддържаме връзките с нашите сънародници от Бесарабия.