ХуЛите - Дядовата къща

Отвява календара ден след ден
и безвъзвратно в спомен го превръща,
очи затворя ли, тиха е пред мен
онази стара Скобелевска къща.

Вътре вляза ли - дядова постеля,
угаснало огнище ми шепти,
дървета с клони плъзнали във нея
да заличат кипелия живот преди.

Тръгна ли - сянката и́ ме изпраща,
изскърцва жално старата врата,
сетил сякаш нежно със душата
милващата бабина ръка.