Импресия 9.5

Автор: vlakant
Дата: 22.11.2021 @ 20:34:09
Раздел: Разкази


Тя беше невероятно красива. Дългата, вълнообразна коса ограждаше лице с правилни форми, гръцки нос, естествено плътни устни и най-красивите очи, които някога сте виждали. Синьо-зелени, огромни, в които просто изчезваш, потъваш. Момент!
Дали едното не беше по-високо от другото? Или обратното? Чакай, чакай! Те май се застъпваха едно друго, някъде в основата на носа /онзи, хубавия, гръцкия/ и като, че ли го изкривяваха! Отдалечи се малко от лицето и, и то отново придоби своята класическа красота. Разтърка очите си – да, тя беше! Отново се приближи до нея, опря носа си в нейния, целуна я, гледайки я в очите и завъртя своите наляво под ъгъл спрямо нейните. Отново се разместиха /нейните/, отново се сближиха и нахлуха в пространството, определено за носа. Нещо ставаше. Центрира се спрямо носа – очите стояха хоризонтално, но отново влизаха в основата на носа. Завъртя се надясно, с нос опрян в нейния и отново проблем – очите и се разместиха и се застъпиха едно друго. Отдалечи се на повече от 30 сантиметра и чертите и се оправиха. Явно беше зрителен ефект – формите и линиите се изкривяват от близостта, или както ФСБ пееха „ … понякога, от близостта/ очите губят свойта сила/ да виждат зримите неща.“ Да, от близостта формите стават други, симетричното става асиметрично, красивото става гротескно. Изведнъж се появява картина на Пикасо – с неестествени пропорции, с различни очи, гледащи в различни посоки, разположени едновременно в профил и анфас. Досега тези картини му се струваха странни, въздействащи, но в никой случай красиви. А всъщност моделът на Пикасо може би е бил много красив. А той, испанският дивак, вероятно е бил много влюбен и го е гледал, някак си, от много близо. Красота!

Този текст идва от ХуЛите
http://hulite.net

URL на тази публикация е:
http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=198541