Докато болките броих

Автор: YOTOVAVA
Дата: 22.11.2021 @ 13:34:20
Раздел: Избрано поезия


Щом бездните с изпръхнал здрач
пред моите очи се стелнат,
и тръгне нощният ездач
през хоризонта безпределен,
и скуката с метален цип
залости моите клепачи,
подир хриптежа пиперлив
дали ще мога да заплача?
Нима не виждах как расте
тревата под нозете – мълком,
и как се вдига пролетес
седефена луна над хълма,
и как дъждовна слепота
разпуква крехките иглики,
и със наперени рогца,
зората охлювчето тика?
О, колко мигове – безброй,
съм пропиляла – безвъзратно!
Тежи безмълвният покой
и друм не виждам – наобратно.
В олука вятърът свисти,
в долапа никой не въздиша.
И вече краткия си стих
едва ли мога да допиша.
Нима с прекършени стрелки
часовникът измерва срока?
Докато болките броих,
стопи се времето – на точка.

Този текст идва от ХуЛите
http://hulite.net

URL на тази публикация е:
http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=198539