Иновации

Автор: geostal
Дата: 14.11.2021 @ 18:29:25
Раздел: Хумор и сатира


Преди около месец срещнах един мой аратлик, с когото не се бяхме виждали от години. „Наборе, ти ли си?”- вика ми някак учудено. „Аз съм, Нике, аз съм, целият натурален, както ме виждаш!” Огледах го от глава до пети, все такъв мършав, какъвто си беше.
. И той ме поогледа, па продума:” Ех, Гога, какво момче беше, стройно и високо, а сега...,да ме извиняваш, станал си като мечок!” Прав беше, висок съм 190 см., а с времето и наедрях, „килцата” се увеличиха, нямаше как да ги скрия. Направо ме настъпи по мазола, бръкна ми в раната Никето. Взе да ме пита дали съм взел някакви мерки. Взел съм, разбира се, и мерки, и теглилки, ама, който си е дебел, той си знае какъв зор е за всичко, а най-големият зор е да смъкнеш някой килограм.
При мен стана постепенно, взех да си угаждам и на тялото, и на душата, нищо не им отказвах и за четири-пет години „хвръкнах” с 50 килограма.
Ако преди стоте килограма не ми личаха и не ги усещах, сега хем си личат, хем ги усещам. Най-напред го разбрах, като се опитвах да си връзвам обувките. Наложи се да си купя малко столче за по-лесно изпълнение на тази процедура. После го усетих по колана и панталоните, които отесняха в кръста, та започнах да си купувам по-големи номера и стигнах до 58.
Предложих на жена ми да сменим пружините на спалнята с матрак, щото моята стана като лодка и взе да опира в пода. Жена ми първоначално се възрадва, като си помисли, че на матрака ще изпълнявам по-добре съпружеските си задължения, но като разбра причината, зародилият се блясък в очите и бързо изчезна. По-преди панелното апартаментче ми се струваше просторно, а сега и то ми отесня. Все ще се блъсна някъде и ще закача нещо, а в банята получих направо клаустрофобия. Когато видя, че съседи чакат асансьора, деликатно им казвам да се качат първо те, а аз подир тях. Уж е написано за четири лица, ама аз лице ли съм като лице.
Жена ми по едно време взе да ми дава акъли, че трябва да огранича яденето и пиенето, ама на нея Господ и е дал малко тяло, което се задоволява с малко, а моето тяло изисква сериозна калорийна поддръжка.Л.л./демек джипито/ и той взе да ми се кара, че съм щял да си докарам куп болести с тия килограми и ми вика, че в някои страни отказвали да лекуват дебелите хора, докато не си нормализират килограмите. Казах на доктора, че това си е чиста проба дискриминация по телесен признак, той ми даде направления за разни специалисти, за да установят какви поражения са ми нанесли собствените килограми. Всичко се оказа наред:кръвното налягане в норма, нямам диабет, лош холестерол, разширени вени, сърцето работи нормално, бъбреците също, бели дробове наред/не съм пушач/, черен дроб омазнен малко и щитовидната била хипо. Значи трябва да се активира жлезата. Джипито се учуди, че съм по-здрав и от него, но ми препоръча хранителни добавки, които за няколко месеца щели да стопят лойта ми. Пих, но нищо, вятър работа. Колежките ми, които са страстни фенове на разни диети, започнаха да ми обясняват, колко полезно било разделното хранене, лунната диета, слънчевата диета/не знам дали има такава/, суровоядството, вегетарианството, веганството и т.н. С много вяра и жар ми обясняваха всичко, като се надяваха да си възвърна предишната фигура, по която мнозина въздишаха, плакнейки очички. Една колежка, явно много загрижена, директно ме попита по колко пъти седмично правя секс, щото била чела, че по тоя начин се изгаряли много калории. Много секс – много калории. Желязна теза, необорима. Отвърнах и деликатно, че правя според нормата, а тя кимаше главица, сякаш и беше ясно колко е нормата. Как да и кажа, че преди правех секс по три пъти седмично /изключвам извънредните ситуации/ , а сега пак по три пъти, без да уточнявам за какъв период от време. Като и гледах килограмите на въпросната загрижена за мене колежка, явно отдавна не е горила калории по този начин, казано по-простичко за дълъг период от време не е била ощастливявана.
Все пак пробвах различни диети, четох книгите на Л.Ковачева, на П.Димков, на П. Дънов, но резултатът беше слаб. Почнах да ходя пеша, да карам колело, да плувам, да правя коремни преси/леле, леле/, стопих десетина килограма, но дотам.
Една вечер, като си лежах и размишлявах защо на мене ми се случва всичко това, след като не съм наследствено обременен, в рода нямаме ни един дебел човек, жена ми е слаба, така че не съм могъл да се заразя от нея, ме осени гениалната мисъл да приложа иновативен подход за разрешаването на моя проблем и реших:
1.Давам си дебитната и кредитна карта/без пин кодовете/ на жена ми;
2. Слагам катинар на хладилника, като ключът ще бъде винаги у жена ми;
3. Менюто ще определя тя, като ще ям, каквото и колкото ми даде;
4.Вода – без ограничение;
5.Една година забрана да се срещам с приятели и приятелки, за да не ме черпят;

П.П.
След една година ще ви пиша какъв е резултатът, ако има ефект, ще патентовам иновацията.
Ако нищо не съм написал, значи няма резултат или съм при Св. Петър!

Този текст идва от ХуЛите
http://hulite.net

URL на тази публикация е:
http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=198525