ХуЛите - Сюрреалия по Анковски

Surreal essey from vilage
by Nick Ankovski

...тази неделна сутрин, и бях неспокоен, докато бърках сладкото от дюли, и все се оглеждах за това някой да не излезе изпод прогнилия и килнал се на една страна бюфет, на който едната му вратичка още се клатеше неистово и шумно с тигана извратеняк, оня, ръждясалият, джамбурнал рано рано домашна гроданка и сега первезно подпрял дръжката си на стената...хах
а по нея висяха бледите паяци - нещастни воайори, те готови всеки момент да изчезнат с първа космична по влековете си...
а пък, дъртото му с дърто чекмедже, полуизлязло от отвора си, пуснало лиги, ги наблюдаваше с презрение...и дори бих казал с омерзение...
Всъщност, трябва да знаете, аз бях в една мухлясала от влага маза, на много стара и запустяла къща, в едно диво село, горе на баира, там където някъде някога, казват са убили Чокрин чок, и аз не зная кой е той, но така разправят комшиите, опърпани и гурелясали циганка и циганин, онези бе, дето вечер така се чукат за живите и за умрелите, и като че ли, дето вика един приятел по чашка, идва краят на света...еее, няма лошо, разбира се, ама не мога да си тракам на машинката аз стихотворенийцата и разказчетата, с които си вадя хляба, а понякога и боя...защото ги пиша само вечер, седнал с бутилочка водка, за да мога после да заспя...
та, моята Даная я нямаше, бях я пратил за кремвирши, сирене и яйца, ами да, бедничко се живее на село, но пък нямаме иначе проблеми с ходенето по вънка, и бях чел ли, чул ли, запекът бил вреден, ама да, заради напъването си мисля, ще да е..извинете.
.ммм, наздраве и приятни сънища my friend, Чукарски ли, Буковски ли...нема чение, забравям докато запомня хехех
... докато детето Фройд скимтеше в ъгъла ненакърмено, аз продължавах да търся без успех с металотърсача, купен втора ръка, старото злато на бабата живяла някога в този Диарбекир на света, тя не била лоша женицата, спестовна била, ядала само лобода и супичка от пиленце, понякога, въдила си животинки, за зор заман...
...и изведнъж хоп зад портрета от стената надникна една бледа, несъстояла се богиня, руса от горе до долу, почти белладона...и поиска да правим бърз секс... въх, аз без дъ исках са уплашиф, ами зор си е туй, бърз кекс да правиш, кат ги няма яйцата...
Всъщност, забравих да ви спомена, че портретът от стената се оказа от «тъмносиния» период на Кандински от 1911, попаднал в тази стара къща на времето от един блогодарен руски офицер, излекуван от майката на бабата, която пък била вещерка или нещо такова, та той пък, го бил имал, портрета, от баба си, която е била племеница на самият Василий, който пък прибрал се в Русия след 1–вата световна, от фронта, и оцелял по чудо, забравяйки, че бил създал с приятели художници цяло едно течение в Европа...ооо, течение ли...да, е не е бяло, но има го в мазата, а от пещнИка духа на дюли, и ако не взема мерки ще се простудя, заради този дето духа, а и тигана и вратата още се клатят, но няма лошо, зарязвам значи аз дюлите, поглеждам с периферийното си зрение, бледата богиня е леко потъмняла, хълца, бърше сълзите си в бръчките на времето, а Даная още не се е прибрала, знам си аз, мръсницата пак се е занесла тялом по младия кръчмарин от долната кръчма с големия...черпак, що бе, кво си помислихте, а!?
... да–да, защото има и горна, и крайпътна кръчма, и на баира също, въобще много кръчми има в това село, пък и никоя още не съм чул да е фалирала, хм, пий народът, пий, кво му остава, litle се пие в тази държава, е тук правя реверан на Румен Bel4ev...ий, не е на добро, ве...
...и се сещам за един виц, в който Султанът извикал главният си Везир и му казал " аре, спирай дигането на данъци, бре, чи шъ требе да работим..." , ама това в следващия епизод, щото трябва да има и съспенс, и малко...хорър, и 2 -3 щипки екшън, плюс малко мръсотийки, и разбира се, Азис дъ чупи поглед, и китка, той не е виновен, така де, туй онуй, лошо няма...
Оооолеле, забравих металотърсача зареден, той не е точно металотърсач, 7.62 АК е, с трийсет, такова...как се казваха...напоследък много забравям, то не за друго, ами почвам да си измислям, сънувам ли, не знам, то тази трева на двора, дето вчера палих огъня да варя сладко от дюли за Даная, нещо халюциногенна...ми...се...види... видяяя...
Pоst Skriptum:
Свиждането е разрешено само на входа на голямата къща, до чичковците с бели престилки, само в петък, от 11:00 часа, ий, носете ми цигарки, ве, че са много вредни, пък и скъпи, това, алкохол и "трева" не се разрешава, даже и за доктори.
Но от задния вход, можее..
До скоро. Чаооо, andeamo рагаци, бамбини ммм, Оджи феста, е феста пертути...e grande m,e ba4i