ХуЛите - Вчера

Мога да скоча в зелената локва.
И в кафявата мога.
По жабешки, по рибешки.
Ще застана на ръба, ще погледна небето и ще изчакам капката от средния облак да се извали върху ръкава на синьото ми яке.
Тогава ще си представя морето и лятото, или маслото върху препечената ми филия със сладко дъхащо на портокали от ръцете ти.
Ще скоча в тебе, ще скоча в центъра на окото ти, може да е кафявото или другото разтопеното от желание.