ХуЛите - Две курабийки с чаша чай

Денят се свъси изведнъж.
Какво разсърди го – не зная.
И запърпори ситен дъжд,
преля във скромната ми стая.

Объркана, сред локва кал
нощта подгизнала зашляпа.
Опитах се да подслоня
на сухо кривата ѝ шапка.

Две курабийки с топъл чай,
лъжичка ягодово сладко –
разляха аромат на май
и светна сивото – за кратко.

И облачният муселин
далече от града се свлече.
Остава ми да поделим
това, което не изрече,

следите, външната врата,
която хлопна и притихна.
А аз съм хрип от самота –
в нагарчащата ѝ въздишка.