ХуЛите - Краят на спектакъла

Така и не научих правилата,
Но повод беше ли – да се присмееш?
Когато дириш пристан за тъгата,
ти вече си се отървал от нея.

Разделяме се просто, без причина –
един от нас е лъгал – безпосочно,
а другият се прави на наивен,
каквото стана – то е реципрочно.

Да спрем да жалим – вече няма смисъл
да влизам в тон и неразбрана роля.
Финала ти отдавна си написал.
Обичам те, но мразя да се моля.