ХуЛите - Последни щрики от листопада

Щастлива бях един сезон.
А ето зимата пристига.
Със сажди и със счупен клон
ме вписва в бялата си книга.

Нахлуват първите мъгли –
нахални като градски котки.
Залъгвам се, че не боли.
Но болката не става кротка.

Не съм будувала по теб.
Обичам да беседвам с мрака.
Опърпаното ми небе
в дъжда над мен се срутва яко.

Залива с кал и скръб града
и натежава по стрехите.
Ще рухнат ли – дори не знам.
И нямам смелост да попитам.

Смалявам се до драска дим –
която вече избледнява.
Написах ти прощален стих –
с надеждата да те забравя.