ХуЛите - Старият моряк и Музеят на въздишките

Старият моряк не обича да мисли за бъдещето, когато среща миналото е тъжен.
За това старият моряк обича да обикаля залите на Музея за тихи въздишки и спомени. И прелиствайки шумолящите страници на застоялия им въздух той вдишва и издишва светлосиви гълъби и валят от небето теменужки.
---
О да, той е вече в Пиза и върви поклащайки се, мечтае да подпре Кулата с двете си ръце, снима се с непознати туристи, после се връща в Равена, в стария град, при гробницата на Данте Алигиери, паметника на Гарибалди и самотно ходещите дървета на «Фиеста Лодовичиано». Пийва една бира в кафето на Театъра и докато площадът бавно се пълни с чуждестранни туристи, бясно ръкомахащи гидове, разноцветни и шумни румънски цигани и местни хора, си спомня за…
знае старият моряк, че отсреща в пицарията го чака пица с аншоа и бутилка «Грапа» за четирима…там е неговия приятел от онова време, италианеца, с двете куклички от епохата на "Куатрочентото"….е, той все още е мъж, истински, и именно поради това не харесва капризни анорексички, нацапотени истерички и силиконови секс-играчки. Музиката на “POLICE” му подсказва шеметно «седмо»небе, но разумът друго. И погледа му изблизва лъскавите витрини и куклите, решава че на чашка ароматно кафе с вестник пред очите за авторитет е подобре…след това с такси “франко” пристанището, трапа, каютата, един бърз душ, бавна ипсация за релаксация и туш в царството на Морфей…а вечерта, когато са отдали вече въжетата, ще е седнал на кърмата с миризлива вносна папироса в уста и чаша квалитетна водка в ръката.
А фосфоресциращите следи на килватера безшумно ще притаяват в душата му прилепи…
---
В Музея вече гаснат непоследователно и хаотично светлините, сенките загръщат стария моряк с мекотата на озона след дъжда. От външната страна на вятъра, белият вятър на въздишките, вече прелитат и първите снежинки фууу....
И в не позволените зони на стичащи се циферблати, свободните електрони и техните нежни валенции проглеждат как новият Рим на Калигула се срутва във вековете…
А пустинния жълт червей през двете си отвърствия поглъща и изхвърля пясъчно безвремие сфинкс фараон и пирамиди. И едно судоко - измислено от садисти за садомазохисти.

от брега...