ХуЛите - Остатъци от криви гвоздеи

Превръщам ли се в купчинка пирони –
кой крив, а кой ръждясал или прав?
Приятели и врагове прогоних
с неотстъпчивия си сприхав нрав.

Забивах знамена за дълги писти
и хвърлях се на бой – като петел!
Стремях се съвестта ми да е чиста
и не пресмятах кой, пък и какво е взел.

Ни колко ми е струвало да бъда
троха в дланта на просяка беззъб.
Преглътнах всяка хула и присъда
и няма начин да обърна гръб.

Каквито ризи други са ми шили –
това обличала съм всеки ден.
И те не бяха от тафта и свила,
а често груби – от пресукан лен.

Но днес ми отеснява всяка рамка –
не се побирам в тяло и душа.
Кръстосвам есенни алеи в парка
и този път дано да не греша.

В сезона – епилог на смутно време,
с прелюдия към непознат април
дано докрай да мога да си взема
светът от мен каквото беше свил.