ХуЛите - Неделя първа

Тази сутрин се събудих в първата неделя.
А небето си е същото, днес задянало къдели.
А небето ми се мръщи, нещо ми е разгневено.
Сякаш казва" Стой си в къщи, вън не ти е разрешено"
Да, ама отгде да знае, че не слушам вече никой.
Може ли да предполага как с глухотата свиквам.
Може ли да се досеща, дъжд и вятър не ме плашат.
Ей намига ми отсреща и Студът, а аз не плача.
Знам неделите са котки с пожалени опашки,
и понякога са кротки, а понякога са страшки.
Ей сегичка се обличам и изчезвам към небето.
Неделя той е добър, аз отивам да си изпия кафето.