ХуЛите - Omnia mea mecum porto

Всичко, което е мое, го нося в себе си. Тези прочути думи на римския гражданин са един от най-често срещаните мотивационни цитати. Човекът ги изрича на излизане от подпаления от варварите град по повод на това, че всички останали хора се били претоварили с къщнина и посуда, а той вървял с празни ръце.
Най-честата интерпретация на това изречение е, че трябва да се стремим да трупаме непреходни блага като чувства и знание, защото само те не могат да ни бъдат отнети никога и от никого. Дали?
Чувствата са преходни. Понякога се менят по-бързо от материалните блага. Например днес не съм влюбен в момичето, в което бях влюбен в десети клас. Знанието също е преходно. То се променя и забравя. Днес си спомням около 0,000001% от информацията, която съм прочел, чул или видял на този свят.
Все пак тези думи могат да носят непреходен заряд ако се интерпретират в смисъл, че ценното, което носим в себе си е живота, а не материалните или нематериалните блага в него. Може би римският гражданин е знаел, че нова къща и посуда може да си набави, нови книги да прочете, да добие нови гледни точки. Представям си го как върви по склона с благодарност затова, че съдбата му е напомнила за безценния подарък на живота, който често забравяме, вглъбени да трупаме материални или нематериални блага.