Добро утро, Афганистан!

Автор: mitkoeapostolov
Дата: 20.08.2021 @ 12:35:28
Раздел: Есета, пътеписи


Оригиналната реплика е от филма с вече покойния Робин Уилямс. Действието следи ексцентричния водещ на радио програма за американски военни в азиатската държава. Всяка сутрин той започва предаването си с думите – „Добро утро, Виетнам”. Освободеното поведение на главния герой кара преките му началници да го уволнят, а войниците да го обичат. Филмът завършва с неговото напускане на Виетнам. Няколко години по-късно ще го последва и американската армия.
Днес можем да видим няколко прилики между Виетнам и Афганистан. И в двете държави нахлуват американски войски, за да попречат на разпространяването на определена идеология. И в двете държави се води кръвопролитна гражданска война. И в двете държави американските военни напускат след неуспех. След края и на двата конфликта, международни анализатори не могат да обяснят провала на най-високотехнологичната армия в света.
Къде бърка Западът в подхода към държави от втория и третия свят? Според мен първо в заблудата, че демокрация може да се внесе отвън. Тя е строй в човешкото развитие силно зависим от пирамидата на Маслоу (в основата на пирамидата са физиологичните нужди, над тях е физическата сигурност, чувството на принадлежност, самочувствието и постиженията, а на върха са морала, творческото мислене и преодоляването на стереотипите). Демокрацията е достижение на човешко общество, което е успяло да изкачи върха на тази пирамида. Общественият строй на страни като Виетнам и Афганистан е в основата ѝ. Именно затова моделът се чупи и внесените отвън демокрации са неспособни да оцелеят.
Ако задълбаем в понятието „демокрация” можем да достигнем някои смущаващи заключения. Демокрацията представлява управление от народното мнозинство. По-голямата част от виетнамците са искали да бъдат комунисти, съответно за тях демокрация би значело комунизъм, а не капитализъм. Повечето афганци са силно религиозни, съответно за тях демокрация би значело държава на Шериата. Помним и най-известния пример от историята, където Хитлер идва на власт в Германия след демократични избори.
Втората повтаряща се грешка на западните култури, които се опитват да наложат своя модел на развитие на други общества е, че подкрепят кадри, възприемани от местните като марионетки с промити мозъци. Афганистанският президент, Ашраф Гани, например е възпитаник на Западната школа, прекарал е живота си на Запад, дъщеря му е творческа личност в Ню Йорк. Хората не се разпознават в него и служителите му, намират ги за изменници, предатели и страхливци. С поведението си в последните дни преди падането на управлението им Гани и антуражът му доказаха, че са точно такива, за каквито ги подозират – дезертираха в съседни страни вместо да се борят докрай за свободата в родината. Така талибаните добиват още по-голяма легитимност с твърдата си позиция, че отстояват националния идеал докрай, а не интересите на чужди корупционни схеми.
Трето, напълно недоказана е връзката между върха на пирамидата на Маслоу и устойчивото развитие на един народ. Повечето страни, които достигат върха изпадат в морален и физически упадък, раждаемостта намалява и в дългосрочен план постепенно се разпадат. Класическият пример в това отношение е Римската империя. Държави от основата обаче, се характеризират с устойчива раждаемост. Напълно възможно е, афганистанците да оцелеят повече векове под управлението на талибаните, отколкото на западните демокрации.
Къде сме ние? Вероятно някъде по средата на пирамидата. От поведението на българския народ по време на избори и коментарите, които чета по форумите, заключавам, че нашата демокрация също е фалшива, като виетнамската и афганистанската. Повечето хора искат „здрава” ръка, милеят за годините на комунизма и вещоманията, ненавиждат „толерастите” и „джендърите”. Това значи, че ако изведнъж отнякъде задуха вятърът на промяната, българската демокрация, също като афганистанската, ще се окаже хартиена кула, която ще бъде издухана за часове или дни.
По ирония на съдбата, налагане на демокрация отвън на държави, които не са готови за нея, може да накара местните да намразят самата дума и всички свързани с нея понятия, като нещо чуждо, което носи агресия. Съответно е възможно тези общества да продължат по пътя на тиранията, робството или тоталитарния начин на управление, защото демокрацията за тях изглежда по-лошият избор.
Що делать? Според мен най-добрият подход е ненамесата във вътрешните работи на суверенни страни и оставянето им да експериментират с форми на управление, които съответстват на моментното им развитие. Все пак никой от Азия или Америките не е идвал да освобождава Европа от Тъмните векове. Днешните демократични достижения вероятно се дължат от част именно на естественото надживяване на тези нужди от редица европейски народи.
Ето защо, за мое огромно учудване, смятам че това, което се случва в Афганистан днес е напълно естествено. Вместо да гледат намръщено с осъдителен поглед, според мен западните страни е редно да се извинят на народа на Афганистан за причинените страдания в исторически план и да опитат да намерят общ език с новите управници що се отнася до някои основни човешки права. Сигналите поне до момента са, че може да има умерен оптимизъм за такова развитие. Все пак Виетнам се превърна в нормална държава след изтеглянето на американската армия. Да се надяваме, че и Афганистан ще поеме сходен път на развитие. Ако пък талибаните се върнат към старите ексцесии, може да се окаже че са прибързали с радостта. Както американците ги победиха за няколко дни, само за да установят двайсет години по-късно, че победата им е била илюзорна, така и талибаните могат да срещнат неочакван вътрешен отпор, който след необходимото време да ги изхвърли в страниците на историята.
Добро утро, Афганистан!

Този текст идва от ХуЛите
http://hulite.net

URL на тази публикация е:
http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=198277