ХуЛите - Миг прохлада

Беше жега – гръм удари!
И – градушка – изведнъж!
По шосета, тротоари
текнаха реки от дъжд...

Ех, какво прекрасно време –
детството ми съживи!
Искам, дявол да го вземе,
много дълго да вали!

Да изляза босонога
в детската ми махала
и в канавката да мога
с боти да се пременя!

Пак с връстниците да мерим
чий ботуш е по висок.
Кални, черни до колени
и щастливи – види Бог!

Ех...! Не съм дете и няма
вече кал. Живея в блок.
И красивата измама
с боти е с изтекъл срок.

Прошумя дъждът – изтече...
Слънцето показа лик.
Залезът изглежда печен...
Бе прохлада кратък миг.

31.07.21