ХуЛите - Без ресто

На изток светлината се разбрида.
Блажени спят световните поети.
В дъха на водорасли и на миди
тълкувам тишините на морето.

В краката ми хрущи изтръпнал плажът
и синия си шал вълните мачкат.
И няма време всичко да ти кажа –
сбогуваме се – крачка подир крачка.

Отдавна знам, че тъмното се случва,
когато за обрат е много късно.
Ненужно е вратата да заключвам –
в мен нахлуха гълъби набързо.

Трошиците надежда изкълваха
и с кучешки инстикти ме оглеждат.
Виси луна на схлупената стряха,
обрамчена от кукувича прежда.

И в погледа ми изгревът се къпе
сред хоризонт от накипели строфи.
А ето че загубвам всичко скъпо,
защото ти си тръгваш – без посока.

Не се обръщай – всичко е платено,
и сметката надписал е кръчмарят,
и с погледа си свъсен ме разстрелва,
защото ред дошъл е да затваря.