Непредвидима есенна сюита

Автор: YOTOVAVA
Дата: 01.07.2021 @ 08:58:55
Раздел: Избрано поезия


Дъждовна бях. Поляна с дива ружа.
сред скута си зелен ме приюти.
С копнежа някому да бъда нужна
събирах дълго светлия си стих.

Косачите ли бяха закъснели,
или пропуснаха при мен да спрат?
С тревите, от сърчанка пощадени,
венци наплетох, дъхави – за път.

Любувах се на щедрите им ласки –
роса и слънце пили в утринта,
бродягата щурец попя ми в храста
на лятото любовно песента.

И залезът – красив и невъзможен,
наля жарава шипнала у мен.
Припадащият здрач не ме тревожи.
Но ти постой – до утрешния ден.

А щом прелее есен над превала
и тишината пиперлива заръми,
дано успееш да опазиш цяла
душата ми за по-студени дни.

Този текст идва от ХуЛите
http://hulite.net

URL на тази публикация е:
http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=198144