По въжените стълби на дъжда

Автор: Albatros
Дата: 07.06.2021 @ 11:51:08
Раздел: Избрано поезия


Щом някой ден зад голите бърда
се срина подир слънцето оттатък,
по въжените стълби на дъжда
понякога ще слизам на Земята,

какво по-лесно има от това? –
и ако вие в миг до мен се спрете,
ще бъда вятър в есенна трева
или пчела в чашле на росно цвете,

ще съм щурчето в падналия мрак,
натегнало си дрезгавата струна,
или павур на варненския бряг,
заровил щипци в гърбавата дюна,

ще съм рояче слънчеви петна
от нечие момчешко огледало,
или венче в косите на Жена,
на път поела с роклица във бяло,

ще бъда слънце, въздух – и вода
за цветето в самотната ви стая.
По въжените стълби на дъжда
за обич ще ви слизам от Безкрая.

6 юний 2021 г.
гр. София, 9, 45 ч.

Този текст идва от ХуЛите
http://hulite.net

URL на тази публикация е:
http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=198042