ХуЛите - Моето невидимо човече

... живее в мене мъничко човече,
невидимо – и толкова добро,
то римите ми пише всяка вечер –
и чувам, скърца моето перо,
със Третите петли от сън ме буди,
кой Дявол, вика, прати ме при теб? –
и хуква пак! – да гони пеперуди
в Софийското поле – със моя кеп,
понявга в електронните си пощи
ми праща обичливи писъмца! –
едно прекрасно, слънчево Гаврошче,
завръща ми оскъдните слънца,
надянало последната ми ризка,
изчезва ми като в криминале,
да го прегърна, много ми се иска,
да му река: – Обичам те, братле! –
доде си сръбвам биричката вечер,
да го почерпя мляко с кадаиф.

С това добро, невидимо човече
навярно аз и утре ще съм жив.

26 май 2021 г.
гр. София, 2, 35 ч.