Живот назаем

Автор: pastirka
Дата: 27.05.2021 @ 18:56:07
Раздел: Поезия


При нея бе почукала скръбта.
Надеждата ѝ виза не получи.
Защо да обяснявам под черта -
не бе кармичен този частен случай.

И мракът продължи да я слепи,
мастилото сгъстяваше виновно.
Денят като пройдоха се пропи,
превърнал всеки дъх в една условност.

А липси и прикрити празнини
напомняха за въздуха назаем,
процеждал се през остри теснини,
дълбал до изнемога кръстна яма.

Минутна невъзможност ако бе,
ще я преглътне даже пеленаче,
а то - на смърт обречено небе
и стъпки, след които вятър плаче.

Не се пребори разумът с това
почернено страдание от корен.
Последната ѝ мисъл прикова
очите си в прозореца отворен.

Дъгата на живота се изви
във питанка... на плочките остана.
Опита пес един да съживи
жената, но повръща още. Рани...

04. 2021 г.

Този текст идва от ХуЛите
http://hulite.net

URL на тази публикация е:
http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=197997