ХуЛите - сутрешно

По бледото разсъмване навън
нощта е драла с дългите си нокти
и ивиците кръв от нечий сън
не са почистени и червенеят още.
Навярно днес ще скитат ветрове,
ще съскат сред шубраците зелени,
понесли сънища и грехове
от нощните човешки преселения.
Изглежда сякаш няма да вали,
прозрачна е небесната камбана,
но е студено много и боли
от студ и влага не едно коляно.
Комините изпращат тънък дим,
кодиран манифест за посветени,
накацали са зимните врабци
върху первази, жици и антени.
Отдолу чувам тежката река
как камъни прескача и се смее
с дълбок и леко страшен смях,
а бреговете са назъбени от нея.
Нататък гъгне сивия асфалт
на главен път от трафика огънат,
дочувам нейде клаксон вял,
по грешка свирнал на разсъмване.