Въздишка

Автор: botyofentiev
Дата: 03.05.2021 @ 19:25:34
Раздел: Поезия


Ех, идеали! Ех, мечти!
Животът се оказа проза.
И толкова сега мълчи,
и толкова сега е поза.

Не си отивай ти от мен –
мое рицарско сърце.
Искам да съм устремен,
да зная за какво се мре.

Не си отивай ти от мен –
моя рицарска съдба.
Не ме оставяй уморен,
така спокойно да умра.

Но за какво ли да живея?
Надеждата излъгана е мъртва.
Мислех, че ще подивея,
но пак Земята се завъртва.

И да не падна аз от нея
си търся други идеали,
за които да живея,
за които биха ме предали.

Завиждам на Христос за кръста,
за програмираната му измама.
Не надскочи никой ръста –
да възкръсва и да го няма.

Този текст идва от ХуЛите
http://hulite.net

URL на тази публикация е:
http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=197871