Колко е малък човекът
Автор: stanina
Дата: 03.05.2021 @ 14:09:46
Раздел: Поезия
от сабя дамаскина по-яки, закалени
в епохалните битки със времето.
Искрица невидима, живец на живота:
не я давят порои, ни ураган я гасѝ.
Когато мислиш си, че умираш,
лумва по-гореща от лава
да те възкреси по-жив от преди,
В хаос безметежен ли падаш -
от искра се превръща в крила.
Толкова тежи на земята човекът;
има-няма, някакви грамове.
Докато го има живецът, жив е!
от сабя дамаскина по-яки, закалени
в епохалните битки със времето.
Искрица невидима, живец на живота:
не я давят порои, ни ураган я гасѝ.
Когато мислиш си, че умираш,
лумва по-гореща от лава
да те възкреси по-жив от преди,
В хаос безметежен ли падаш -
от искра се превръща в крила.
Толкова тежи на земята човекът;
има-няма, някакви грамове.
Докато го има живецът, жив е!
|
|