Косач - (Снежана Алексић Стоноjловић, Република Србија)
Автор: LATINKA-ZLATNA Дата: 20.04.2021 @ 16:12:22 Раздел: Преводи
(превод от сръбски език)
Когато дойде Косачът,
ще ме покоси
и ще се превърна в стръкче трева,
в трепетлика...
Ще ме викаш.
Ще ме търсиш.
Ще изпращаш съобщения
по птици и жълти дюли...
Но напразно!
Напразно ще спечелиш сърцата на Хадес и Персефона...
Моята песен
ще замре в острието на твърдостта...
Очите ми
ще се обточат в откосите на необходимостта...
Ще протягаш ръце в пространството,
но няма да мога да се върна...
Ще пееш до пресипване,
скитайки по пустинята...
С моето име
ще обядваш и вечеряш,
носейки го
на своите устни,
в своето гърло...
Когато дойде Косачът,
ще ме покоси
и ще се превърна
в стръкче трева,
в трепетлика...
Ще ме оплакваш...
Ще ме опяваш...
Ще ме сънуваш
покрай кладенец и пак жаден и жалък ще продължиш...
Но напразно.
Напразно трептенето на Твоите струни Кербер ще опитоми...
Ще треперя
от ръба на острието при всяко замахване на Неговата коса...
И ще плача
в тази игра на палача и на безсилието...
Ще се ослушваш за ехото на моите изгубени въздишки,
но няма да ги чуеш...
В изсъхналата ми кръв ще търсиш туптенето на моя пулс,
но няма да го откриеш...
Ще съчиниш
Песен за Радост, вместо Песен за Умиране,
Песен, с която да ме възкресиш...
... Но няма да можеш да ме върнеш.
Ще препускаш през сноповете,
гологлав и бос,
да стигнеш до мене преди Косача...
Ще тичаш
презглава
по бодливите, изсушени стърнища,
в отчаяние ще ме търсиш...
Когато дойде Косачът,
ще ме покоси
и ще се превърна
в трева,
в трепетлика...
целебна.
За да можеш от мен, Орфей,
мехлем
за Твоите крака
ранени
да направиш...
КОСАЧ
Аутор: Снежана Алексић Стоноjловић, Република Србија
Кад дође Косач
да ме покоси,
претворићу се
у влати траве
трепераве...
Дозиваћеш ме...
Тражићеш ме...
Слаћеш поруке
по птицама и жутим дуњама...
Залуд.
Залудно ћеш освајати срце Хада и Персефоне...
Моја песма
замреће у сечиву непоколебљивости...
Очи ће се
опточити у откосима неминовности...
Пружаћеш руке у неповрат,
јер вратити се нећу моћи...
Певаћеш до промуклости,
лутајући пустарама...
Име моје ћеш
ручавати и вечеравати,
носећи га
на својим уснама,
у свом грлу...
Кад дође Косач
да ме покоси,
претворићу се
у влати траве
трепераве...
Оплакиваћеш ме...
Опеваћеш ме...
Сањаћеш ме,
поред зденца, тако жељан и жедан, трајаћеш...
Залуд.
Залудно ће треперења Твојих жица, Кербера припитомљавати...
Дрхтаћу
На ивици оштрице при сваком замаху Његове косе...
И јецаћу,
у тој игри џелата и немоћи...
Ослушкиваћеш јеку мојих изгубљених уздаха,
али нећеш их чути...
Опипаваћеш у сасушеној крви траг сваког ми дрхтаја,
али га нећеш напипати...
Смишљаћеш
Песму Рађаљку, уместо Песму Нарицаљку...
Песму, која у живот враћа...
... Али ме вратити нећеш моћи...
Прескакаћеш снопове,
тако гологлав и бос,
не би ли пре Косца до мене стигао...
Трчаћеш
безглаво,
по бодљикавим, исушеним стрњикама
у очају тражећи ме...
Кад дође Косач
да ме покоси,
претворићу се
у влати траве
трепераве...
исцелитељске...
Да од мене, Орфеју,
мелем
за своја стопала,
израњавана,
начиниш...
Б.а. Стихотворението е поместено в петезичната (многоезичната) ми преводна поетична антология „Гласове от Балканите” (2016).
|
|