Пандстресия

Автор: stanina
Дата: 08.04.2021 @ 13:49:19
Раздел: Хумор и сатира


или
Поредният обикновен ден на обикновения човек в условията на най-обикновена пандстресия

Так-так-тик, напред-назад; сутрин всичко е аларма, за 15 минути макар! Докато с бързината на хамстер във въртележка маневрираш от стая в кухня, от кухня в баня, препъваш се в чехли в антрето, най-после жадно отпиваш от кафето, и... о... със сол! Здраве да е, време за друго няма, пък е и лек срещу махмурлук. То и махмурлук тая сутрин нямаш, ама здраве да е. Превантивно.
Тичаш към метрото. Ония църни маци, пущините, таман две тая сутрин, ти се спряпат в краката. И на тях си им свикнал, колко пъти вече и тях си преживял. Здраве да е.
Так-так-тик, напред-назад, и дошло време за обяд. Оня ден опита ризотото на "Храна за офиса и дома", нека да е китайски днес. Да видиш разликата. Всъщност разлика няма в оризовата същност. Нито днешният е стъклен, нито оня беше кремообразен. Варен ориз с бульон "Маги" с вкус на пиле, нищо, че е вегетариански. А е вегетариански не защото е със зеленчуци, а щото е гол ориз. Тук-таме някаква оранжева или зелена, я от морков, я от чушка шушка, от ония сушените за супи или "Чаши" я на Маги, я на някой доктор.
Шишето вода не щрака на отваряне. Софийска чешмяна "Горна баня". На фона на соленото кафе и и двете църни маци водата е най-малкият дерт. Здраве да е! В пандстресия са хората: наем, консумативи... само да сме живи!
И през супера трябва да минеш. Две дами дърпат последната бутилка от промоционното олио. Губещата битката с ревлив глас изревава
- Лошо ми е! - и бавно се смъква към земното притегляне.
- Я ставай! Дистанция! Никой няма да те вдига, циркаджийка! - печелившата се връцка с тържествена чупка в кръста към касата.
Губещата се подпира на празния щанд, зрителите отстъпват дистанционно встрани и се разпръсват. Не получила нужното внимание и загриженост, повдига маската до средата на очите, то кой ли ще я разпознае утре, едно предимство на анонимните маски.
Най-накрая се добираш до "Моят дом, моят локдаун". Вкарваш ключа в ключалката, но не влиза. Звъниш. Жената само това е чакала: мигновено отваря вратата широко и се провиква:
- Скъпиии, имаме гости! - а шепне на ухото ти:
- Майка се нанася докато... кой знае. На татко любовницата била бременна. Бъди деликатен, моля те!
Тъщата с порой от сълзи изскача от хола и се сили да увисне на рамото на любимия ѝ зет като мед.
- Мамче, дистанция! - протягаш ръце напред да спреш сърцераздирателния ѝ порив за прегръдка и се сриваш от пандстресова атака върху шкафа за обувки...

Този текст идва от ХуЛите
http://hulite.net

URL на тази публикация е:
http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=197727