ХуЛите - Политически коректна антиутопия

Прибирам се отнякъде по околовръстното. Морна и потна привечер. Отворил съм си двата прозореца и шибидаха, тъй като не обичам да пътувам на климатик. Нещо повече, така се чувствам като в кабриолет, а кабриолета е удължител на пениса за мъжете на моята възраст. От аудио уредбата се чува нещо, което ясно показва възрастта ми.
По едно време, от дясната ми страна се виждат някакви жени, предизвикателно облечени и правещи неприлични знаци. „Проститутки.“ – мозъкът ми го артикулира ясно, както вътрешният глас на Щирлиц. Не му се сърдя, не се заглеждам, само отчитам. Подминавам няколко жени и изведнъж попадам на мъже – голи до кръста, с впити панталони, показващи впечатляващ релеф на гърди, задник и предник. Мислите ми идват една след друга, като на Шерлок Холмс във филма на Гай Ричи. „На тия май не им трябва кабриолет.“ – първа мисъл, без никаква, ама никаква завист! „Може пък да са си сложили подплънки!?“ – втора мисъл, с надежда и малко злобеене, „Но какво правят тук?“ – трета мисъл, с недоумение и любопитство. Докато се чудя, пред поредната група мъже спира черно Ауди, със затъмнени стъкла, от което излиза някаква мацка, цялата в черно, включително черни очила. Викам си „Тая много е искала да бъде в тон с колата и въпреки, че изглежда готина, явно е зажадняла за мъж.“ Намалявам скоростта и уредбата, за да видя и чуя какво ще стане. Жената ги доближава, говори властно, гледа ги мръсно, кара им се. Мъжете гледат надолу, в краката си, явно се чувстват като препикано мушкато, изцеден лимон, настъпен домат, бито куче и други подобни стари лафове. Само това ми идва на ум. В следващият момент всеки бърка в някой свой джоб, вади банкноти и ги дава на мацката. Тя казва още две-три остри приказки, мята се на автомобила и изчезва. Разяждан от любопитство, изчаквам черното Ауди да се отдалечи, отбивам в дясно, спирам и викам един от полуголите мъже. Той идва, вижда, че съм сам и казва, че ще извика един от приятелите си, който обслужвал мъже. Мозъкът ми бавно зацепва, питам:
- А ти с какво се занимаваш?
- Аз съм мъжка проститутка, но обслужвам жени.
- А мацката дето ви се накара? – продължавам да съм невежа.
- Ми тя ни е сутеньорката. – ясен, прост, убийствено стряскащ отговор.
- И откога така?
- Европейски директиви, чичка. Ти къде живееш? Не четеш ли? Изравняването между мъжете и жените стана със закон. Има квоти за всичко. Ето тук, на околовръстното, има 50 жени и 50 мъже. Жените имат мъже сутеньори, а мъжете имат жени сутеньори.
- Значи ти обслужваш жени и те ти плащат? Голям кеф – мечтата на всеки мъж.
- Нито е голям, нито е кеф. Оная кучка с Аудито взема 80 % от парите, а те не се много – 100 кинта на сеанс. Аз не мога повече от 3 сеанса на ден. Всеки ден. Шест дни в седмицата. Понякога колеги припадат тук, и то не от слънцето, ако ме разбираш. В почивния ден не мога да мръдна, само лежа.
Гледам като вцепенен, не знам какво да кажа, свалям и слагам очилата си, продължавам да дълбая:
- Ами щом ти е писнало, защо не си биеш камшика?
- Ти не я познаваш – всяко неподчинение се наказва с бой, с много бой. Кучката има някакъв колан, даден и от някакъв сенсей и просто ни размазва. Но това е нищо! Когато е много ядосана ти инжектира нещо и стоиш в постоянна ерекция повече от 4 часа. Боли, та боли. За да е още по-гадно води някакви мацки да се възползват от това. После не можеш да ходиш цяла седмица.
- Стига бе – промърморвам потен, – и така до кога?
- До кога какво?
- До кога ще си тук на околовръстното?
- Първо, невинаги съм на околовръстното, някой път съм по морето, друг път – на Банско. Второ, надявам се да се махна един ден. Ако е рекъл Господ, може и скоро да е – говори младият мъж и мътният му поглед се прояснява.
- Къде, как? – питам, вече има надежда и в моя глас.
- Как – още не знам. Но знам къде – има постоянен кастинг за мъже – танцьори в известните френски кабарета. Искам да отида в Мулен Руж или в Лидо.
Очилата ми се изпотяват, падат и се чупят.
- Не! Искам си жените в Мулен Руж – крещя аз.
- По-спокойно чичка, има и жени – една вечер мъже, на другата – жени. Нали ти казах - квоти има за всичко.
Чувствам се идиотски, не знам какво да кажа, потен съм, изхабен, употребен и изхвърлен. Искам да си тръгвам. „Дали да му дам нещо на момчето, ей така за разговора?“ Бъркам в джоба си – нямам кеш. Отварям жабката и търся резервната бутилка Johnnie Walker. „Вземи. Почерпете се с момчетата.“ – неловко и тъпо ми е след всичко, което чух. Той я взема, поглежда я и казва с голяма усмивка:
- А, това е новият етикет – и виждайки недоумението ми, го обръща към мен.
Там пише „Jane Walker“.
Събуждам се – потен и ужасЕн. Чудя се каква беше тази бутилка Johnnie Walker – та аз въобще не го обичам.